Брутният външен дълг на България скочи с 31.7% до 65.269 млрд. евро за година

Фактите

• Брутният външен дълг на България в края на февруари 2026 г. е 65.269 млрд. евро (52.9% от БВП).
• Увеличението спрямо февруари 2025 г. е 15.7023 млрд. евро (31.7%).
• Дългът на сектор Държавно управление нараства с 31.5% до 16.981 млрд. евро.
• Краткосрочните задължения скачат със 112.2% до 19.379 млрд. евро (29.7% от брутния дълг).
• Дългосрочните задължения са 45.8896 млрд. евро (70.3% от брутния дълг).
• Нетният външен дълг в края на декември 2025 г. е отрицателен: -30.006 млрд. евро.
• Държавното управление държи най-голям дял (26%) в структурата на външния дълг.

Рекорден ръст на външния дълг

Брутният външен дълг на България е надхвърлил 65 млрд. евро, показват предварителни данни на Българската народна банка (БНБ). В края на февруари 2026 г. той възлиза на 65.269 млрд. евро, което е с 31.7% повече спрямо същия месец на предходната година, когато е бил 49.5667 млрд. евро. Като дял от прогнозния БВП дългът достига 52.9%, спрямо 42.7% година по-рано. Увеличението от 15.7023 млрд. евро за една година е безпрецедентно в новата икономическа история на страната.

Държавното управление и централната банка са основните двигатели

Основен принос за растежа имат външните задължения на централната банка и на сектор Държавно управление. Дългът на държавния сектор в края на февруари е 16.981 млрд. евро, което е с 4.066 млрд. евро (31.5%) повече от февруари 2025 г. Този сектор запазва най-голям дял в структурата на външния дълг – 26%, почти непроменен спрямо 26.1% преди година. БНБ отбелязва, че повишението се дължи на комбинация от фактори: ново финансиране, корпоративно кредитиране и инвестиционна активност.

Краткосрочните задължения се удвояват

Най-рязък е скокът при краткосрочните задължения – те нарастват със 112.2% на годишна база до 19.3794 млрд. евро. Те представляват 29.7% от брутния дълг и 15.7% от БВП. За сравнение, година по-рано краткосрочните задължения са били 9.1326 млрд. евро (18.4% от дълга, 7.9% от БВП). Дългосрочните задължения също се увеличават, но с по-умерени темпове – с 13.5% до 45.8896 млрд. евро (70.3% от брутния дълг, 37.2% от БВП). Преди година те са били 40.4341 млрд. евро.

Нетният външен дълг остава отрицателен

Въпреки брутния ръст, нетният външен дълг на България в края на декември 2025 г. е отрицателен – минус 30.006 млрд. евро. Това означава, че брутните външни активи на страната надвишават брутните задължения. Отрицателната стойност обаче намалява с 4.959 млрд. евро спрямо края на декември 2024 г., което показва, че нетната позиция се влошава. Според БНБ повишението на брутния дълг е по-голямо от нарастването на брутните външни активи, което води до свиване на нетния кредиторски статус на страната.

Какво предстои

Данните за февруари 2026 г. са предварителни, но тенденцията е ясна – външният дълг расте ускорено. Ако темпът се запази, България може да надхвърли психологическата граница от 70 млрд. евро до края на годината. Икономисти предупреждават, че комбинацията от бързо растящи краткосрочни задължения и намаляващ нетен активен баланс увеличава уязвимостта на страната към външни шокове. Решаващо ще бъде как правителството и централната банка ще управляват дълговата експозиция в условия на несигурна глобална икономическа среда.

В обобщение

• Брутният външен дълг на България достигна 65.269 млрд. евро, което е ръст от 31.7% за една година.
• Дългът на държавния сектор нараства с 31.5% до 16.981 млрд. евро и остава най-големият компонент.
• Краткосрочните задължения се удвояват – скок от 112.2% до 19.379 млрд. евро.
• Нетният външен дълг остава отрицателен, но се свива с 4.959 млрд. евро, което влошава нетната позиция.
• Ръстът се дължи на ново финансиране, корпоративно кредитиране и инвестиционна активност.
• Ускореното натрупване на дълг повишава риска от външни икономически сътресения.