България пред фискален колапс: дефицитът за три месеца достигна 1,5 млрд. евро, дългът може да скочи до 50% от БВП

Фактите

• Дефицитът за първото тримесечие на 2026 г. достигна 1,5 млрд. евро, или 5,8% от БВП на тримесечна база.
• Публичните разходи надхвърлиха 40% от БВП, като в края на 2025 г. бюджетът предвиждаше 45%.
• Държавният дълг в края на 2025 г. е около 30% от БВП, но при сегашната тенденция може да нарасне до 45-50% до 2030 г.
• Разходите за лихви скочиха от под 500 млн. евро през 2023-2024 г. до над 1 млрд. евро през 2026 г. и се очаква да достигнат 2 млрд. евро до края на десетилетието.
• България вече е с най-висока инфлация в еврозоната и дефицит над 3% от БВП, според председателя на КРИБ Кирил Домусчиев.
• В публичния сектор работят 667 000 души, с 90 000 повече от 2005 г., сочи анализ.
• Паричната маса расте с 19% на годишна база, докато производството спада с 9%, според Домусчиев.

Рекорден дефицит и нарастващ дълг застрашават фискалната стабилност

България се намира в най-слабата си фискална позиция от началото на новото хилядолетие, сочи анализ на икономиста Петър Ганев от Институт за пазарна икономика. Официалният бюджетен дефицит за 2025 г. е 3,5% от БВП, но още в първите три месеца на 2026 г. той достигна 1,5 млрд. евро – или 5,8% от БВП на тримесечна база. Това поставя България за първи път в ситуация, при която дефицитът изпреварва средните нива за ЕС и еврозоната. Според финансиста Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, дефицитът за април 2026 г. е 0%, но това е историческо отклонение – обикновено април носи дефицит между 200 и 400 млн. евро. „Този резултат не е добър“, подчерта той, като добави, че тримесечният дефицит от 5,8% от БВП не отразява коректно годишната картина. Натискът върху бюджета се прехвърля директно върху държавния дълг. През 2025 г. той достигна около 30% от БВП, но при запазване на тенденцията може да нарасне до 45-50% до 2030 г. Разходите за лихви се увеличават рязко – от под 500 млн. евро през 2023 и 2024 г. до над 1 млрд. евро през 2026 г. и около 2 млрд. евро към края на десетилетието.

Политическа нестабилност и удължителен бюджет задълбочават кризата

След месеци на работа с т.нар. удължителен бюджет, който осигуряваше временно финансиране, новото правителство ще внесе проект на редовен държавен бюджет. Удължителният бюджет обаче не е точно такъв по дефиниция, тъй като включва увеличение на заплати с 5% и предвижда ръст на пенсиите, отбеляза Дацов. Това показва колко голям е дефицитът и че почти няма буфери за провеждане на политика. Икономистът от Експертния клуб за икономика и политика Георги Вулджев изрази надежда, че новото мнозинство планира мащабни реформи. „Те имат мандат за промени с размах. От 30 години насам имат най-голяма подкрепа, ако сега не се случат мащабните реформи, няма кога“, заяви той пред Нова телевизия. Според него най-очевидното място за съкращения е държавната администрация, особено вътрешната сигурност, където България има два пъти повече заети в полицията и съдебната система. Икономистът от „Отворено общество“ Георги Ангелов посочи, че редовното правителство няма интерес да действа против себе си, тъй като се планира да е дългосрочно. Той препоръча постепенно намаление на темповете на задлъжняване, за да не расте държавният и частният дълг. „В следващите 4 години, ако продължаваме да надуваме балона на имотите и продължава задлъжняването на домакинствата, няма да могат да си плащат кредитите“, предупреди Ангелов.

Бизнесът алармира за „инерционен бюджет без реформи“ и инфлационна лавина

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев публикува остра позиция, в която критикува икономическата и фискалната политика. Той заяви, че България вече е „държавата с най-висока инфлация в еврозоната за миналия месец и с дефицит над разрешените 3%“. Домусчиев подчерта, че това потвърждава негови предупреждения от 13 октомври 2025 г. Според него предходните правителства са водили „инерционна бюджетна политика“, която увеличава дълга и инфлационния натиск. „България взима огромни заеми, които налива в неефективния публичен сектор“, заяви той, добавяйки, че регулаторно се задушава производството и предприемачеството. Домусчиев посочи, че паричната маса расте с 19%, а производството пада с 9%, което означава, че повече пари отиват за заплати и социални системи, а се произвеждат все по-малко стоки и услуги. Той предупреди, че без промяна в политиките страната може да се изправи пред сериозна икономическа криза: „Ако следващият кабинет се подлъже по тези политики, инфлационната лавина ще помете страната за броени месеци“. Домусчиев изброи основни проблемни политики – автоматичното увеличение на заплатите в публичния сектор, финансиране на потреблението чрез заеми, разрастване на администрацията, бавната бизнес среда и високата данъчно-осигурителна тежест.

Катастрофално състояние на икономиката и „зомби“ бюджет според икономисти

Икономистът към БСК и преподавател в УНСС доц. Щерьо Ножаров определи състоянието на бюджета като катастрофално. Причините са няколко: отложени разходи, неразплатено ДДС, предварително събрани приходи от миналата година, иззети от тази. Той посочи, че пазарната капитализация е едва 7,5% от БВП – колкото в Кения, Гана и Нигерия, докато в развиващите се държави е между 20 и 50%, а в развитите – над 60%. „Това са елементи на 'зомби' икономика. В нея имаме и 'зомби' бюджет“, подчерта Ножаров. Любомир Дацов добави, че в публичния сектор има 90 000 души повече в сравнение с 2005 г. и на сегашните управляващи се пада да вземат трудно решение. Той предупреди, че доброто решение за консолидация е правене на структурни реформи в разходната част, а алтернативата е вдигане на данъците. Дацов изрази скептицизъм относно антиинфлационната политика: „Засилването на репресивната част, за да командват цените, е смешно. Всички се упражняват на гърба на светлия бизнес, върху хората, които носят тежестта“. Той посочи, че България има задължение за тази година нетните разходи да нараснат не повече от 4,5%, но втора година нарушава ограниченията. „Може би не е лошо хора, които взимат решение, да прочетат какво сме се задължили като държава и какви са ни задълженията“, каза Дацов.

Международен контекст: Румъния, Словакия и Унгария като предупреждение

Опитът на други държави показва какво се случва при изпускане на бюджета. Румъния вече е с дефицит от 8-9% от БВП и в процедура по прекомерен дефицит, което доведе до повишаване на данъците и политическа нестабилност. Словакия също се бори с дефицит от 4-5% и неуспешни опити за стабилизация, а Унгария отчита комбинация от висок дефицит и слаб растеж. Кирил Домусчиев посочи Румъния като пример за по-умерен спад и по-нисък ръст на паричната маса. Той допълни, че текущият модел на потребление в България косвено подкрепя външни производители: „С това захранено със заеми потребление ние продължаваме да стимулираме техните заводи“. Според Петър Ганев основната задача пред властта е овладяване на разходите и връщането им под 40% от БВП. Това би довело до стабилизиране на дефицита и избягване на санкции от европейските институции. Ключови ще бъдат решенията в бюджета за 2026 г., особено по отношение на разходите за персонал и инвестициите.

Прозорец за корекция: растеж и инфлация дават шанс, но времето изтича

Въпреки тревожните данни, икономическата среда все още дава шанс за корекция. България отчита сравнително добър растеж и по-висока инфлация, което води до увеличение на приходите в бюджета с около 15% на годишна база. Това прави фискалната консолидация по-лесна в сравнение с периода след 2009 г., когато приходите рязко спаднаха. Този прозорец обаче може да се затвори при забавяне на световната икономика. Георги Ангелов подчерта, че най-добрият вариант е постепенно намаление на темповете на задлъжняване. Той отбеляза, че незаетите щатни бройки обикновено са там, където има нужда, но никой не иска да работи, и заплатите трябва да се вдигнат там, където има дефицит, а реални хора, получаващи големи заплати без нужда, да бъдат съкратени. Любомир Дацов предупреди, че ако управляващите продължат с настоящите наративи, няма да могат да направят нищо съществено. Той призова за истински пакет от реформи, насочени към реалната икономика, вместо репресивни мерки. „Ще е добре, ако сложим истинския пакет за реформиране на публичния сектор с акценти в реалната икономика“, каза Дацов.

Без структурни реформи – данъци или криза

Изводът от анализите на икономистите е ясен: ако бюджетът излезе извън контрол, следват болезнени мерки, забавяне на икономиката и политически сътресения. Ако обаче разходите бъдат овладени навреме, икономическият растеж може да се превърне в основен източник на стабилност и финансиране за управлението в следващите години. Според Петър Ганев основната задача пред властта е овладяване на разходите и връщането им под 40% от БВП. Това би довело до стабилизиране на дефицита и избягване на санкции от европейските институции. Ключови ще бъдат решенията в бюджета за 2026 г., особено по отношение на разходите за персонал и инвестициите. Любомир Дацов обобщи: „Доброто решение за правене на консолидация за свиване на бюджета е правене на структурни реформи в разходната част. Ако се откажат, другото е да вдигане на данъците“. Предупреждението на Домусчиев е още по-рязко: без промяна, инфлационната лавина ще помете страната за броени месеци.

В обобщение

• България е с най-висока инфлация в еврозоната и дефицит над 3% от БВП, което я излага на риск от европейска процедура по прекомерен дефицит.
• Държавният дълг може да нарасне от 30% до 45-50% от БВП до 2030 г., а разходите за лихви да се удвоят до 2 млрд. евро годишно.
• Публичните разходи надхвърлят 40% от БВП, а в публичния сектор работят 667 000 души – с 90 000 повече от 2005 г.
• Икономистите са единодушни, че без структурни реформи в разходната част неизбежно ще последва повишаване на данъците.
• Паричната маса расте с 19% при спад на производството с 9%, което показва сериозен дисбаланс в икономиката.
• Прозорецът за корекция все още е отворен благодарение на растежа и инфлацията, но времето за действие бързо изтича.