Доходите в България растат, но покупателната способност остава предизвикателство

Фактите

• Реалните доходи на домакинствата нарастват с 15,7% през 2024 г. спрямо 2023 г.
• Средният годишен общ доход на човек от домакинство през 2023 г. е бил 10 846 лв.
• Необходимият месечен доход за тричленно семейство е 1473 евро (първо тримесечие на 2026 г.).
• Средният осигурителен доход нараства до 1306,77 лв. през април тази година.
• Разходите на домакинствата през 2024 г. са средно 11 712 лв. на човек, с 16,6% повече от 2023 г.
• България води ЕС по ръст на минималната заплата, но остава най-бедната страна.

Ръст на доходите на фона на нарастващи разходи

През последните години българските домакинства отчитат значителен ръст на общите си доходи. Националният статистически институт (НСИ) съобщава, че за периода 2015-2024 г. общият доход средно на човек от домакинство се е увеличил 2,6 пъти. Само през 2023 г. годишният общ доход средно на човек е бил 10 846 лв., което представлява ръст от 20,4% спрямо предходната година. През 2024 г. разходите на домакинствата средно на човек възлизат на 11 712 лв., отбелязвайки увеличение от 16,6% спрямо 2023 г. За същия период разходите на домакинствата като цяло са се увеличили 2,5 пъти. Реалните доходи, които отчитат покупателната способност, също показват положителна тенденция. През 2024 г. те нарастват с 15,7% спрямо 2023 г., а индексът на реалните доходи спрямо 2015 г. достига 178,1%. Това показва, че въпреки инфлацията, покупателната способност на българите се подобрява. Въпреки тези данни, реалността за много домакинства остава предизвикателство. Според Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), през първото тримесечие на 2026 г. необходимият месечен доход за издръжката на тричленно семейство (двама възрастни и едно дете до 14 г.) е 1473 евро. За четиричленно домакинство тази сума нараства до 2542 лв., или малко над 635 лв. на човек.

Средният осигурителен доход и предизвикателствата на пазара на труда

Националният осигурителен институт (НОИ) отчита нарастване на средния осигурителен доход до 1306,77 лв. през април тази година. Това е важен показател за състоянието на пазара на труда и основа за изчисляване на обезщетения и пенсии. Въпреки че България води в Европейския съюз по ръст на минималната работна заплата, страната остава най-бедната в общността. Бившият социален министър посочва, че въпреки високия ръст на възнагражденията, доходите в България продължават да бъдат най-ниските в ЕС. Това създава парадокс, при който трудовите възнаграждения се увеличават, но покупателната способност и общото благосъстояние не достигат европейските нива. Активните мерки за подкрепа на работещите и самоосигуряващите се, като компенсациите за неплатен отпуск поради COVID-19 ограничения, показват усилия за смекчаване на икономическите удари. Тези компенсации са в размер на 75% от осигурителния доход за съответния период.

Различни подходи към понятието "доход"

Стремежът към допълнителни доходи е общо явление, като хората между 18 и 26 години са най-склонни да търсят странични начини за печалба. Основното предизвикателство пред тях, както и пред всеки, който се опитва да увеличи приходите си, е намирането на време и ресурси за управление на множество дейности. За постигането на вторични доходи е необходим системен подход, аналитично мислене и дисциплина, както и готовност за неуспех при първите опити. Това изисква същата отдаденост и стратегия, които се влагат в управлението на собствен бизнес. Данните на Националния статистически институт (НСИ) за първото тримесечие на 2025 г. показват, че средният тримесечен общ доход на човек от домакинство е 3271 лв., нараствайки с 15,2% спрямо същия период на 2024 г. Разходите през същия период са 2861 лв., с ръст от 13,3%.

Линията на бедност и социалните помощи

В България делът на хората, живеещи в риск от бедност, е около 20-23%, което е в рамките на средния за европейските страни. Важно е, че от около четири години социалните помощи се съобразяват с линията на бедност, която нараства. През последните години линията на бедност нараства със 126 лв. Съществува стар проблем, свързан с това, че трудовите възнаграждения, особено минималната работна заплата, имат най-висок ръст в ЕС, но въпреки това България остава с най-ниските доходи. Това води до ситуация, в която хората, работещи на минимална заплата, все още са уязвими от бедност. През последните години бяха направени редица неадекватни решения, свързани с преизчисляването на пенсиите. Тези решения не са свързани с основния принцип на пенсионната система, който е всеки да заделя процент от заплатата си за бъдещо покриване на разходите си при пенсиониране. Връзката между трудовия стаж и натрупаните средства в пенсионната система е прекъсната.

Покупателна способност и сравнение с Европа

Средната покупателна способност на българите се е запазила през 2022 г., въпреки високия ръст на инфлацията. Това показва, че въпреки нарастващите цени, доходите са успели да компенсират до известна степен загубата на покупателна сила. Данните на КНСБ за първото тримесечие на 2026 г. сочат, че необходимият месечен доход за тричленно семейство е 1473 евро. Това е значителна сума, която подчертава разликата между средните доходи и реалните нужди на домакинствата. Сравнението с други европейски страни, като Германия, където средностатистическото домакинство разполага с 3500 евро месечно, показва съществени разлики в жизнения стандарт и покупателната способност.

В обобщение

• Реалните доходи в България показват устойчив ръст, което подобрява покупателната способност.
• Въпреки ръста на минималната заплата, България остава най-бедната страна в ЕС по общи доходи.
• Необходимият доход за издръжка на семейство, според синдикатите, е значително по-висок от средния осигурителен доход.
• Пенсионната система е изправена пред предизвикателства, свързани с прекъснатата връзка между трудов стаж и натрупани средства.
• Допълнителните доходи изискват аналитично мислене, системност и дисциплина, подобно на управлението на бизнес.
• Над 20% от населението в България живее в риск от бедност, въпреки съобразяването на помощите с линията на бедност.