Инфлацията в България скочи до 7.1% през април, най-високо от август 2023 г.

Фактите

• Годишната инфлация в България достигна 7.1% през април 2026 г. спрямо 4.1% през март (НСИ).
• По данни на Евростат инфлацията в страната е 6.2% – най-високата сред 21-те държави от еврозоната.
• Месечната инфлация през април е 2% – най-високият темп от януари 2025 г.
• Цените на горивата скочиха с 10.6% за месец, а дизелът поскъпна с 45% на годишна база.
• Дрехите и обувките поскъпнаха със 7.9% за месец, обръщайки предишна дефлация.
• КЕВР утвърди 5% увеличение на цената на природния газ за май – до 35.98 евро/MWh.
• Българската народна банка прогнозира средна инфлация от 3.7% за 2026 г. при основния сценарий.

Ценови шок: България с най-висока инфлация в еврозоната

Годишната инфлация в България се ускори рязко до 7.1% през април, според експресната оценка на Националния статистически институт (НСИ), публикувана в сряда. Само месец по-рано показателят беше 4.1%, което означава скок от 3 процентни пункта. По предварителни данни на Евростат хармонизираната инфлация в страната достигна 6.2% – най-високото ниво сред всички 21 държави от еврозоната, където средната стойност е 3%. Това е най-големият годишен ръст на цените от август 2023 г. насам. За сравнение, в Хърватия инфлацията е 5.4%, а в Гърция – 4.6%. Месечната инфлация от 2% също е необичайно висока – централните банки обикновено считат за здравословно годишно увеличение от 2%, а не месечно.

Горивата, дрехите и храните подхраниха скока

Основният двигател на инфлацията са горивата, чиито цени скочиха с 10.6% само през април, след като през март вече бяха нараснали със 7.2%. На годишна база транспортният сектор отчита поскъпване от 20.3% – най-високата категория. Дизелът е с 45% по-скъп от април 2025 г., а бензинът – с 21.6%, като целият ръст е концентриран в последните два месеца. Изненадващо, цените на облеклата и обувките, които досега бяха в дефлация, се повишиха със 7.9% за месец. Храните, които имат най-голяма тежест в потребителската кошница, поскъпнаха с 2.1% – най-бързият темп от началото на 2025 г. Цените на полетите скочиха с 23% за месец, а куриерските услуги – с 2.2%.

Икономист алармира за изкуствено покачване и изкривена статистика

Икономистът Димитър Чобанов предупреди, че реалната инфлация може да е по-висока от официално обявената, поради пазарни изкривявания и олигополни структури. В интервю за БНР той посочи, че на редица пазари в страната има концентрация на ценова власт в ръцете на малък брой търговци и производители, което позволява ускорено поскъпване без реална конкуренция. Чобанов постави под съмнение данните за инфлацията, отбелязвайки сериозно увеличение на цените на облекла и обувки, което според него няма икономическа логика. Той прогнозира, че при следващите отчети ще се види по-висока инфлация. Икономистът също така алармира за натрупващ се структурен проблем в бюджета – високите разходи са основно текущи и не стимулират растежа, което задълбочава дефицита.

Енергийният регулатор одобри ново поскъпване на газа

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) утвърди увеличение от 5% на цената на природния газ, доставян от „Булгаргаз“, за май. На заседанието в четвъртък регулаторът одобри цена от 35.98 евро/MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС). Това е поредното повишение, което допълнително ще натовари домакинствата и бизнеса. В същото време „Булгаргаз“ стартира тръжна процедура за доставка на един товар втечнен природен газ (LNG) на терминал в Турция. Достъпът до инфраструктурата на южната съседка е само по договора с „Боташ“, който обаче се използва изключително рядко заради неизгодните условия.

Потребителите се отказват от маркови и органични продукти

Според национално онлайн проучване, поръчано от REWE Group – компанията майка на „Билла България“, българите са се отказали от маркови стоки, премиум марки, органични продукти и местно производство в последните месеци заради високите цени. Данните показват, че домакинствата променят потребителското си поведение, като се насочват към по-евтини алтернативи. Това е сигнал, че инфлацията вече оказва пряко влияние върху стандарта на живот. Икономистът Димитър Чобанов предупреди, че целите за повишаване на доходите и овладяване на инфлацията влизат в конфликт, и държавата ще трябва да избере приоритет, като насочи помощта към най-засегнатите. „Няма как цялото население да бъде компенсирано за скока в цените“, подчерта той.

Прогнози: БНБ и МФ очакват по-висока инфлация през 2026 г.

Българската народна банка (БНБ) прогнозира средна годишна инфлация от 3.7% за 2026 г. според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) при основния сценарий. При по-продължителен конфликт в Близкия изток и по-сериозни прекъсвания на веригите на доставки обаче тя може да достигне 4.9%. Към април предварителните оценки на НСИ показват стойност от 3.4% по ХИПЦ. Министерството на финансите очаква ръстът на цените да се повиши до 4.3% през 2026 г. спрямо 3.5% миналата година. Освен външните фактори като войната в Иран, вътрешни проинфлационни фактори са силното вътрешно потребление и нарастващите разходи за труд. Чобанов допълни, че преработващата промишленост е в криза, а селското стопанство губи позиции, което увеличава зависимостта от внос.

Без реформи бюджетният натиск ще расте

Икономистът Димитър Чобанов очерта по-широк икономически проблем – вътрешното производство покрива все по-малка част от потреблението, а икономиката разчита основно на сектора на услугите, което според него е неустойчив модел на растеж. Той призова за спешна ревизия на разходния модел и сериозни реформи, за да се избегне задълбочаване на дефицита. Без преструктуриране на бюджета натискът върху публичните финанси ще се увеличава, което ще постави новото управление пред тежки решения. Данните за инфлацията идват в момент на политическа несигурност – президентът започва консултации с парламентарните групи за съставяне на правителство, а страната е изправена пред предизвикателството да балансира между икономическия растеж и ценовата стабилност.

В обобщение

• Годишната инфлация в България скочи до 7.1% през април – най-високото ниво от август 2023 г.
• Страната оглави еврозоната по инфлация с 6.2% по данни на Евростат, значително над средното ниво от 3%.
• Горивата са основен двигател – дизелът поскъпна с 45% на годишна база, а транспортният сектор с 20.3%.
• Икономистът Димитър Чобанов алармира за изкуствено покачване и олигополни структури, които изкривяват статистиката.
• Потребителите се отказват от маркови и органични продукти поради високите цени, според проучване на REWE Group.
• БНБ прогнозира средна инфлация от 3.7% за 2026 г., но при продължителен конфликт в Близкия изток тя може да достигне 4.9%.