КРИБ предупреди: Инфлационната лавина ще помете страната, ако новият кабинет не спре неефективните разходи

Фактите

• Кирил Домусчиев, председател на КРИБ, предупреди за инфлационна лавина на 22 април 2026 г.
• България е с най-висока инфлация в еврозоната за последния месец и дефицит над 3% от БВП.
• Паричната маса расте с 19%, а производството пада с 9%, според данни на КРИБ.
• Европейската комисия предяви иск срещу България за транспониране на Директива 2014/24/ЕС относно обществените поръчки.
• Съдът на ЕС с определение от 26 септември 2024 г. по дело C-550/23 потвърди правото на държавите членки да адаптират законодателството си.
• Върховният административен съд с Решение №5915/2022 г. прие, че частните болници действат на пазарен принцип.
• КРИБ предлага алтернативни механизми за прозрачност като конкурентни процедури и централизирани търгове.

Остра критика към фискалната политика

Председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев публикува остра позиция срещу икономическата и фискалната политика на страната. Той предупреждава за сериозен риск от задълбочаване на инфлацията и бюджетните дисбаланси в условията на пълноправно членство в еврозоната. В изявлението си Домусчиев изразява тревога от макроикономическите показатели. По думите му България вече е „държавата с най-висока инфлация в еврозоната за миналия месец и с дефицит над разрешените 3%“. Той подчертава, че настоящата ситуация потвърждава негови предходни анализи, допълвайки: „Точно за каквото предупредих на 13 октомври 2025 г.“. Домусчиев отправя критики към предходните правителства за липсата на структурни реформи и за воденето на инерционна бюджетна политика, която акумулира дълг и засилва инфлационния натиск в икономиката.

Дългово финансиране на неефективен публичен сектор

Според позицията на бизнесмена държавата финансира неефективни системи чрез дългови инструменти. „България взима огромни заеми, които налива в неефективния публичен сектор“, заявява той, като отбелязва още, че едновременно с това се налагат рестрикции върху бизнеса и „регулаторно се задушава производството и предприемачеството“. Председателят на КРИБ твърди, че решението на предходното коалиционно правителство за присъединяване към еврозоната е било съпътствано от приемането на „крайно ляв проектобюджет“. Анализът му очертава сериозен дисбаланс между финансовите потоци и реалната икономика: „паричната маса расте с 19%, а производството пада с 9%“. Този процес показва, че все повече средства се насочват към възнаграждения и социални системи на фона на намаляващ обем стоки и услуги. Като пример за по-умерен икономически спад и по-нисък ръст на паричната маса той посочва съседна Румъния. По думите му текущият модел на потребление у нас работи в полза на външни икономики: „С това захранено със заеми потребление ние продължаваме да стимулираме техните заводи“.

Призив за непопулярни мерки и спиране на растежа на заплатите

В заключение Кирил Домусчиев предупреждава следващото правителство за необходимостта от непопулярни мерки за ограничаване на дефицита. Той определя като проблемни автоматичното увеличение на заплатите в публичния сектор, разрастващата се администрация и високата данъчно-осигурителна тежест. „Ако следващият кабинет се подлъже по тези политики, инфлационната лавина ще помете страната за броени месеци“, категоричен е той. Новият кабинет трябва да спре кранчето на МВР, заяви още Домусчиев, визирайки неефективните разходи. Държавният дълг на България скочи с рекордни темпове за едно тримесечие, което допълнително засилва напрежението върху фиска.

Спорът с Европейската комисия за обществените поръчки в здравеопазването

В отделна позиция КРИБ излага становище по иска на Европейската комисия срещу България относно транспонирането на Директива 2014/24/ЕС. Организацията твърди, че частните лечебни заведения не следва да бъдат третирани като публичноправни организации и да прилагат Закона за обществените поръчки (ЗОП). Становището на КРИБ е правно обосновано и последователно: частните болници не са публичноправни организации, което е потвърдено от Българската болнична асоциация и Българския лекарски съюз. Действащата дефиниция в националния закон е съобразена с чл. 2, пар. 1, т. 4 от директивата и е потвърдена от Съда на Европейския съюз с Определение от 26 септември 2024 г. по дело C-550/23. Съдът ясно подчертава правото на държавите членки да адаптират законодателството си според спецификата на своята здравна система. Според трайната практика на СЕС, за да бъде даден субект публичноправна организация, той не трябва да действа в условията на пазарна икономика.

Частните болници – пазарни оператори, а не бюджетни структури

КРИБ изтъква, че частните лечебни заведения функционират като търговски дружества, които поемат пълен финансов риск, формират печалба или загуба и получават средства от НЗОК като насрещно заплащане за услуги, а не като бюджетна издръжка. Те имат множество източници на приходи, а не единствено публичен ресурс. Тази характеристика е призната и от националните съдилища. В Решение №5915/2022 г. Върховният административен съд приема, че частните болници не се издържат от държавата, а предоставят услуги на търговски принцип, поради което тяхната дейност е пазарна и не носи белезите на нужди от общ интерес без промишлен или търговски характер. Прилагането на ЗОП към частни болници би довело до забавяне и блокиране на снабдяването с медикаменти и медицински изделия поради обжалвания и спиране на процедури. За болницата това означава наказание за своевременно осигуряване на лечение, а за пациента – закъсняваща терапия и потенциално опасни клинични последици.

Несъразмерни тежести и конституционен проблем

Частните лечебни заведения не получават авансови средства от НЗОК и трябва да финансират текущата си дейност със собствени средства. ЗОП изисква предварително планиране, резерви и време – ресурси, които нито държавата компенсира, нито директивата предвижда. Това би довело до нарушаване на достъпността на здравните грижи, които са ключово предимство на българската здравна система. КРИБ посочва и конституционен проблем: задължаването на търговски дружества да следват процедури, предназначени за публични институции, противоречи на принципите на пазарната икономика и ограничава възможността им да осигурят качествена услуга. Веднъж възприет този принцип, би могъл да подложи на риск инвестиционни намерения в редица други ключови сектори, в които българското правителство вече е ангажирало международен интерес и партньори. Ако държавата настоява за допълнителни гаранции за прозрачност, това следва да стане чрез пропорционални механизми като конкурентни процедури и централизирани търгове, които осигуряват прозрачност без да налагат неприложим и вреден режим като ЗОП, заключава КРИБ.

В обобщение

• Кирил Домусчиев и КРИБ предупреждават, че без непопулярни мерки инфлацията и дефицитът ще се задълбочат, застрашавайки икономическата стабилност.
• България има най-висока инфлация в еврозоната и дефицит над 3% от БВП, а паричната маса расте с 19% при спад на производството с 9%.
• КРИБ остро критикува дълговото финансиране на неефективния публичен сектор и призовава за спиране на автоматичния растеж на заплатите в администрацията.
• Европейската комисия предяви иск срещу България за обществените поръчки, но КРИБ и съдебната практика на СЕС и ВАС подкрепят изключването на частните болници от ЗОП.
• Частните лечебни заведения са пазарни оператори, които поемат финансов риск, и прилагането на ЗОП би забавило снабдяването с медикаменти и би нарушило достъпа до здравеопазване.
• КРИБ предлага алтернативни механизми за прозрачност, като конкурентни процедури, вместо налагане на ЗОП върху частния сектор.