Мексико Сити потъва с над половин инч на месец: НАСА разкрива мащаба на кризата

Фактите

• Мексико Сити потъва от повече от век, като до края на 19 век скоростта е била 5 см годишно.
• До 50-те години на XX век скоростта на потъване достига 45 см годишно.
• НАСА използва сателита NISAR за наблюдение на потъването на всеки 12 дни.
• NISAR е първият спътник с две радарни системи с различни дължини на вълните.
• Части от града потъват с повече от половин инч (над 1.27 см) на месец.
• Потъването е довело до разрушаване на пътища, сгради и водопроводи.
• Районът Истапалапа е сред най-тежко засегнатите, според изследователката Дора Кареон-Фрейре.
• Инженерът Роберто Гайол през 1925 г. пръв свързва потъването с отводнителните канали и тунели.

Град, построен върху езеро, бавно потъва

Мексико Сито, дом на над 20 милиона души, е построен върху изсушено езерно дъно. Още от края на XIX век учените документират, че градът потъва. До 50-те години на миналия век скоростта на пропадане достига 45 сантиметра годишно, според доклад на Националните академии на науките, инженерството и медицината от 1995 г. Първият, който посочва причината, е инженерът Роберто Гайол през 1925 г. Той открива, че голям канал и тунел, построени за отводняване на подгизналата земя, са потенциалният виновник за потъването. Оттогава градът продължава да се пропада, като ефектът се натрупва с десетилетия.

Нови сателитни данни от NISAR разкриват реалното време

Досега изследователите разчитаха на наземни и космически спътници, които събираха данни веднъж годишно. НАСА обяви, че американско-индийският спътник NISAR променя това. Той е първият, оборудван с две радарни системи с различни дължини на вълните, което му позволява да записва промените в движението на земната повърхност на всеки 12 дни – почти в реално време. Според Дейвид Бекарт, учен, работещ по мисията NISAR, именно честотата на измерванията прави данните толкова ценни. Сателитната снимка, споделена от НАСА, показва, че части от столицата на Мексико потъват с повече от половин инч всеки месец. За изследователите, които са прекарали десетилетия в изучаване на града пеша, тези данни предлагат нещо, което никога преди не са имали.

Разрушена инфраструктура и най-засегнати райони

Космическата агенция заяви, че въздействието на постепенните промени се е натрупало с времето, което е довело до „разрушаване на пътища, сгради и водопроводи“ в целия град. Дора Кареон-Фрейре, изследователка, която изучава потъването на Мексико Сити от повече от 25 години, е видяла тези щети отблизо в региона Истапалапа. Според нея той е един от най-тежко засегнатите. Много сгради в града са забележимо наклонени поради неравномерното потъване в меката земя. Процесът, научно наричан пропадане на земната повърхност, продължава да се ускорява, като последиците засягат ежедневието на милиони.

Вековен проблем с нарастваща скорост

Фактът, че Мексико Сити потъва, не е нов. НАСА твърди, че промените са документирани повече от век. Според доклад от 1995 г. на Националните академии на науките, инженерството и медицината, градът вече е потъвал с приблизително 5 сантиметра годишно до края на 19 век. До 50-те години на миналия век това число скочило до 45 сантиметра. Градът е построен над руините на велик ацтекски град, а древното езеро под него продължава да влияе на стабилността на терена. Отводнителните системи, започнати още през колониалния период, изглежда изострят проблема, като изтеглят водата от меката глина, което води до свиване и пропадане.

Какво следва за Мексико Сити?

Новите данни от NISAR предоставят на учените възможност да проследяват потъването в почти реално време, което може да помогне за по-добро планиране на инфраструктурни проекти и превантивни мерки. Въпреки това, мащабът на проблема остава огромен. Градът вече е забранил пластмасата за еднократна употреба от 2020 г., но това не адресира основната причина за потъването. Изследователите продължават да анализират данните, за да разберат по-добре динамиката на процеса. Засега не е ясно дали скоростта на потъване може да бъде намалена или спряна, но сателитните наблюдения дават надежда за по-ефективни стратегии за смекчаване на последиците.

В обобщение

• Мексико Сити потъва от над век, като скоростта се е увеличила от 5 см годишно в края на 19 век до 45 см годишно в средата на 20 век.
• Сателитът NISAR на НАСА позволява наблюдение на всеки 12 дни, разкривайки потъване с над половин инч на месец в някои райони.
• Потъването е причинено от изтегляне на подпочвени води чрез отводнителни канали и тунели, за първи път посочено от инженер Роберто Гайол през 1925 г.
• Инфраструктурата – пътища, сгради и водопроводи – е сериозно засегната, като районът Истапалапа е един от най-тежко пострадалите.
• Градът е построен върху изсушено езерно дъно, което го прави особено уязвим на пропадане.
• Новите сателитни данни предлагат на учените безпрецедентна възможност за мониторинг и планиране на превантивни мерки.