ОАЕ напускат ОПЕК на фона на затворения Ормузки проток и енергийна криза

Фактите

• ОАЕ обявиха оттеглянето си от ОПЕК и ОПЕК+ на 28 април 2026 г.
• Решението влиза в сила от 1 май 2026 г.
• Министърът на енергетиката Сухайл Ал Мазруей обясни, че моментът е подходящ поради затварянето на Ормузкия проток.
• Производствената квота на ОАЕ в ОПЕК през 2024 г. беше 13,5%.
• Делът на ОПЕК+ в глобалното производство на петрол спадна до 44% през март от 48% през февруари.
• ОАЕ са сред малкото страни със значим неизползван капацитет за добив.
• Катар напусна ОПЕК през 2019 г., Еквадор през 2020 г., а Ангола през 2023 г.

Неочаквано напускане в разгара на криза

На 1 май Обединените арабски емирства се оттеглиха от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и разширения формат ОПЕК+. Решението беше обявено на 28 април от министъра на енергетиката Сухайл Ал Мазруей, който заяви, че то се дължи отчасти на затварянето на Ормузкия проток – ключов маршрут, през който обичайно преминава около една пета от световния износ на суров петрол и втечнен природен газ. „Моментът е подходящ, тъй като решението сега няма да окаже значително влияние върху пазара и цената поради затварянето на Ормузкия проток. Всички са ограничени, включително и ние, но вземането на решение сега ще помогне на нашите приятели“, заяви той. Ходът идва на фона на задълбочаваща се енергийна криза заради войната в Иран и нарастващо напрежение между ключови производители в Персийския залив.

Освобождаване от квотите и потенциално увеличение на добива

След напускането на ОПЕК, Емирствата ще продължат да изпълняват „отговорната си роля, като постепенно и целенасочено увеличават производството в съответствие с търсенето и пазарните условия“, съобщи информационната агенция WAM. Напускането освобождава ОАЕ от производствените квоти на ОПЕК, което може да позволи увеличение на добива, след като износът през Персийския залив бъде възстановен. Според годишния статистически бюлетин на организацията, производствената квота на ОАЕ в ОПЕК през 2024 г. е била 13,5%. ОАЕ са сред малкото страни със значим неизползван капацитет за добив, което ги прави ключов играч на пазара.

Разрив със Саудитска Арабия и вътрешни напрежения

Решението разширява разрива между ОАЕ и Саудитска Арабия, която е де факто лидер на организацията. Дипломатическият съветник на президента на ОАЕ Анвар Гаргаш заяви в понеделник, че реакцията на държавите от Персийския залив на иранските атаки е била недостатъчна. „Страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив си оказаха логистична подкрепа, но в политически и военен план реакцията беше най-слабата в историята“, критикува Гаргаш на регионален форум. В организацията винаги е имало много търкания, но днес де-факто се води война между някои страни-членки. Освен това силата й бе силно ограничена от шистовата революция в САЩ и бързия напредък на добива в Южна Америка.

Различни прогнози за пазарния ефект

Българските анализатори са раздвоени в преценките си как ще се отрази напускането на световните пазари. Според Боян Рашев, експерт в управлението на околната среда, природните ресурси и енергията, потенциалният разпад на ОПЕК може радикално да свали цените на нефта. „Ако човек погледне историческото развитие на цените на нефта, веднага прави впечатление как те излитат нагоре след създаването и укрепването на ОПЕК (70-те). Форматът ОПЕК+ (с Русия) временно подсили организацията, но страните-членки имат толкова противоречиви интереси, че май няма да я бъде“, смята той. На обратното мнение е предприемачът Цветомир Глоговски, според когото ходът на ОАЕ няма да повлияе особено на цените на петрола. Той посочва, че капацитетът на нефтопровода към пристанището във Фуджейра е запълнен на 71% през последните месеци, което оставя „свободни“ около 440 000 барела дневно. „Това ще е 'увеличението', което е на границата да предизвика реакция от Саудитска Арабия, но не достатъчно голямо, че да вкара държавите в търговска и ценова война“, коментира той.

Спад на дела на ОПЕК+ и натиск от САЩ

Делът на ОПЕК+ в глобалното производство на петрол е спаднал до 44% през март спрямо около 48% през февруари, като се очаква допълнително понижение през април и май. Решението на ОАЕ представлява победа за президента на САЩ Доналд Тръмп, който нееднократно критикува ОПЕК за поддържане на високи цени на петрола. Той обвинява организацията, че изкуствено ограничава предлагането и се възползва от сигурността, осигурявана от САЩ в региона. Комбинацията от вътрешни разногласия и външен натиск върху износа през Ормузкия проток поставя под въпрос способността на групата да управлява предлагането в краткосрочен план.

Исторически прецеденти и бъдещи възможности

Това не е първият път, когато отделни държави напускат ОПЕК. Катар се оттегли от организацията през 2019 г., Еквадор през 2020 г., а Ангола през 2023 г. Според Боян Рашев, много вероятно е Венецуела и Иран да бъдат следващите напускащи. Той смята, че цените на нефта ще останат високи известно време покрай войната в Персийския залив, но в по-дългосрочен план ще спаднат, „особено ако един от най-вредните картели на планетата се разпадне“. Енергийният министър Сухайл Мохамед ал-Мазруеи заяви, че решението е взето след преглед на националните енергийни стратегии и не е било координирано с други държави. Според него не се очаква значим незабавен ефект върху пазара заради продължаващите ограничения на трафика през Ормузкия проток.

Последици за глобалния петролен пазар

Излизането на ОАЕ идва в момент, в който физическите ограничения върху доставките вече подкопават влиянието на ОПЕК върху пазара. Напускането на ключов играч като ОАЕ поставя под въпрос бъдещето на петролния картел, който досега поддържаше обща политика въпреки различията между страните членки по въпроси като квотите за добив и геополитическите позиции. Ситуацията се усложнява допълнително от напрежението в района на Ормузкия проток – ключов маршрут, през който обичайно преминава около една пета от световния износ на суров петрол и втечнен природен газ. Заради иранските заплахи и атаки срещу кораби трафикът през протока остава силно затруднен, което ограничава износа на страните от Персийския залив. Дали напускането на ОАЕ ще доведе до разпад на ОПЕК или ще остане изолиран ход, предстои да се види.

В обобщение

• ОАЕ напуснаха ОПЕК и ОПЕК+ от 1 май 2026 г., като решението беше обявено на 28 април.
• Министърът на енергетиката Сухайл Ал Мазруей обясни, че моментът е подходящ поради затварянето на Ормузкия проток.
• ОАЕ имат производствена квота от 13,5% в ОПЕК и разполагат със значителен неизползван капацитет за добив.
• Делът на ОПЕК+ в глобалното производство спадна до 44% през март, което показва отслабване на влиянието на картела.
• Решението разширява разрива със Саудитска Арабия и е в синхрон с натиска на САЩ за по-ниски цени на петрола.
• Анализаторите са разделени: някои очакват срив на цените при разпад на ОПЕК, други смятат, че физическите ограничения ще ограничат ефекта.