Тръмп отмени разполагането на „Томахоук“ в Германия, оставяйки Европа без възпиращо оръжие срещу Русия

Фактите

• САЩ отменят планираното временно разполагане на крилати ракети „Томахоук“ в Германия.
• Ракетите трябваше да запълнят пропуски в способностите до готовността на европейския проект ELSA (2030-2032 г.).
• Споразумението за разполагане беше сключено през 2024 г. между Джо Байдън и Олаф Шолц.
• Експертът по сигурността Нико Ланге заяви, че Русия има аналогични ракети в Калининград, които заплашват Европа.
• Кристиан Мьолинг определи отмяната като „много по-драматичната новина“ от изтеглянето на войски.
• Германия понастоящем не разполага с ракети със среден обсег и свързаните с тях разузнавателни средства.
• САЩ са изстреляли над 850 ракети „Томахоук“ срещу Иран в рамките на операция „Епична ярост“.

Отмяната на разполагането – по-голяма заплаха от изтеглянето на войски

Администрацията на президента Доналд Тръмп отмени планираното временно разполагане на американски крилати ракети със среден обсег в Германия, съобщават германски медии. Решението засяга предимно ракетите „Томахоук“, които могат да достигнат цели на разстояние до 2500 километра и бяха предназначени за възпиране на Русия. Според експерти, цитирани от германската обществена медия ARD, този ход представлява по-сериозен проблем от едновременно обявеното изтегляне на около 5000 американски войници от Германия. „Всъщност това е много по-драматичната новина“, заяви експертът по сигурността Кристиан Мьолинг в интервю за ZDF.

Споразумението от 2024 г. и надеждите за европейска алтернатива

Разполагането на „Томахоук“ беше договорено през 2024 г. между тогавашния американски президент Джо Байдън и германския канцлер Олаф Шолц. Тогава министърът на отбраната Борис Писториус обясни, че целта е да се запълнят „пропуските в способностите“ на Германия, докато Европа не започне сама да произвежда подобни системи. Очакваше се разполагането да започне през 2026 г. Проектът ELSA (European Long-Range Strike Approach) трябва да осигури европейски ракети със среден обсег между 2030 и 2032 г. Сега, без американските ракети, Германия остава без възпиращо оръжие срещу руските ракети в Калининград.

Експерти алармират за празнина в способностите на НАТО

Нико Ланге, експерт по въпросите на сигурността, заяви пред ARD, че Русия разполага с аналогични ракети в Калининград, „които ни заплашват“, а Германия няма подходящи оръжия за ответен удар. „Искахме да ги получим от Америка, но сега това няма да стане“, добави той, призовавайки европейците „възможно най-бързо да си осигурят тази способност“. Карло Масала от Университета на Бундесвера в Мюнхен предупреди пред „Велт ам Зонтаг“, че възниква важна празнина в способностите за възпиране на Русия, която в момента не може да бъде запълнена с европейски оръжия. Кристиан Мьолинг подчерта, че ракетите са централен елемент на възпиращия фактор, тъй като могат да попречат на Русия още при нейното придвижване, а не чак когато достигне границите на НАТО.

Политически реакции в Германия: призиви за ускоряване на ELSA

Томас Ерндл, говорител по отбраната на Християндемократическия съюз (ХДС), призова министър Писториус да осигури бърз заместител на „Томахоук“. „Наистина нямаме повече време за губене по пътя към по-силен Бундесвер“, заяви той пред „Билд“. От фракцията на социалдемократите определиха отмяната като „лош знак“ и призоваха за ускоряване на европейския проект ELSA, включително чрез по-активно сътрудничество с Украйна. Украйна, според информация на ARD, вече значително е развила капацитета си в областта на дроновете и според собствени данни произвежда ракети, способни да атакуват цели дълбоко в Русия.

Двойният стандарт на Тръмп: Иран срещу Украйна

Докато отказва ракети на Украйна, администрацията на Тръмп изстреля над 850 крилати ракети „Томахоук“ срещу Иран в първите четири седмици на операция „Епична ярост“, според „Вашингтон пост“. Това поражда обвинения в двоен стандарт, тъй като САЩ правят в Иран това, което отказват на Украйна да прави в Русия. Руски официални лица отговориха с поредица от заплахи: говорителката на външното министерство Мария Захарова предупреди за „непоправими щети“, а бившият президент Дмитрий Медведев заяви, че „Томахоук“ могат да ударят Париж, Берлин и Варшава. Президентът Владимир Путин, според източници, е казал на Тръмп, че ако ракетите бъдат дадени на Киев, „всичко приключва“.

Последици за възпирането на НАТО и бъдещето на европейската отбрана

Отсъствието на батальон с „Томахоук“ отслабва възпиращия ефект на НАТО, което парадоксално прави по-вероятно прякото участие на американските сили в случай на конфликт, отбелязва Кристиан Мьолинг. Германия понастоящем не разполага с необходимия обсег и свързаните с него разузнавателни средства. Междувременно Япония подписа споразумение със САЩ за закупуване на 400 ракети „Томахоук“, което допълнително подчертава различията в подхода на Вашингтон към различните съюзници. Европейските членове на НАТО са изправени пред спешната задача да развият собствени способности, като проектът ELSA остава единствената дългосрочна надежда, но с хоризонт 2030-2032 г.

Заключение: Европа трябва да действа сама, но времето не е на нейна страна

Решението на Тръмп да отмени разполагането на „Томахоук“ в Германия разкрива уязвимостта на европейската сигурност, която разчита на американски оръжия за възпиране на Русия. Експертите са единодушни, че Европа трябва възможно най-бързо да си осигури собствени ракети със среден обсег, но до 2030 г. остава празнина, която не може да бъде запълнена. В същото време войната в Иран изчерпва американските запаси от „Томахоук“, а Русия продължава да разполага с ракети в Калининград, които заплашват Европа. Без бързи действия от страна на ЕС и НАТО, възпиращият фактор срещу Русия остава сериозно компрометиран.

В обобщение

• САЩ отмениха временното разполагане на крилати ракети „Томахоук“ в Германия, което беше договорено през 2024 г.
• Германия и Европа остават без ракети със среден обсег до готовността на проекта ELSA (2030-2032 г.).
• Русия разполага с аналогични ракети в Калининград, което създава стратегически дисбаланс.
• Експерти определят отмяната като по-сериозна заплаха от изтеглянето на 5000 американски войници.
• САЩ изстреляха над 850 ракети „Томахоук“ срещу Иран, докато отказват същото оръжие на Украйна.
• Япония закупи 400 ракети „Томахоук“ от САЩ, което подчертава различния подход към съюзниците.