500 жертви и 2000 ранени: 60 години от скритото бедствие във Враца

Фактите

• На 1 май 1966 г., около 11:25 ч., се скъсва стената на хвостохранилище „Мир“ към мина „Плакалница“.
• 450 000 кубически метра токсична маса (вода, кал, тежки метали, цианиди) заливат село Згориград и достигат центъра на Враца.
• Официално съобщени 107 загинали, но по-късни оценки сочат над 500 жертви и повече от 2000 ранени.
• Разрушени са над 150 къщи, стотици семейства остават без дом.
• Година преди трагедията съветският специалист Павел Евдокимов предупреждава за пукнатини и свличания в стената.
• Цеца Кръстева от Згориград губи цялото си семейство; управата на мината пази проблемите в тайна.
• Всяка година на 1 май се провеждат възпоменания с поднасяне на цветя.

Потоп от кал и цианид помита празничен ден

На 1 май 1966 г., докато жителите на Враца и Згориград празнуват Деня на труда, около 11:25 ч. стената на хвостохранилище „Мир“ – част от мина „Плакалница“ – се скъсва. Почти половин милион кубически метра токсична смес от вода, кал, тежки метали и цианиди се излива върху село Згориград, преминава през прохода Вратцата и залива центъра на Враца. Бедствието е едно от най-тежките индустриални в историята на България. Официалните данни от онова време съобщават за 107 загинали, но по-късни оценки сочат, че жертвите са над 500, а ранените – повече от 2000. Разрушени са над 150 къщи, а стотици семейства остават без покрив.

Предупреждение, останало без последствия

Година преди трагедията, на 12 юни 1965 г., съветският специалист по хвостохранилища Павел Евдокимов предупреждава българските власти за пукнатини и свличания в стената на съоръжението. Той посочва възможността за катастрофа с човешки жертви през пролетта на 1966 г. Въпреки това необходимите мерки не са предприети. Управата на мината не оповестява проблемите, а информацията за бедствието е ограничена. Тогавашната власт прикрива пълния обем на случилото се.

Спомени на оцелели: ужас и загуба

Наско Новков, тогава деветгодишно дете, си спомня как бил на стадиона във Враца, когато някой казал, че няма да има мач. „Тръгнахме си и на мястото, където е сега Младежкия дом, видяхме тиня по улицата, много тиня... Видях майка ми от другата страна, в Кемер махала, чух я да вика... Така ме прегърна, милата, така ме притисна… майка, друг така не може.“ Цеца Кръстева от Згориград губи цялото си семейство: „По време на наводнението загубих цялото си семейство... Починаха много хора, лошо е, че се случи точно на празник, а управата на мината не искаше да оповести за това, че имаше проблеми с хвостохранилището. Всичко се пазеше в тайна.“

Мащабът на прикриването и последиците

Официалният брой на жертвите – 107 – остава оспорван десетилетия. По-късни изследвания и свидетелства сочат, че реалният брой е над 500, а ранените надхвърлят 2000. Разрушени са над 150 къщи, а стотици семейства остават без дом. Властите по онова време ограничават информацията за бедствието, като не позволяват разпространение на данни за истинския му размер. Това прикриване оставя дълбока рана в обществото и възпрепятства адекватната реакция и помощ за пострадалите.

60 години по-късно: памет и предупреждение

Днес Враца и Згориград пазят спомена за трагедията чрез мемориали и ежегодни възпоменания. На 1 май всяка година се поднасят цветя и се отдава почит на загиналите. Трагедията остава като предупреждение за необходимостта от стриктен контрол и поддръжка на индустриалните съоръжения. Липсата на реакция след предупреждението на Евдокимов и последвалото прикриване подчертават рисковете от пренебрегване на техническата безопасност в името на производствените интереси.

В обобщение

• Над 500 души загиват и повече от 2000 са ранени при скъсване на дига на хвостохранилище на мина „Плакалница“ на 1 май 1966 г.
• Съветският специалист Павел Евдокимов предупреждава за опасността година по-рано, но мерки не са взети.
• Властите прикриват истинския мащаб на бедствието, съобщавайки само за 107 жертви.
• Токсичната маса от 450 000 куб. м унищожава над 150 къщи и оставя стотици семейства без дом.
• Трагедията се помни ежегодно с възпоменания на 1 май във Враца и Згориград.
• Инцидентът подчертава критичната нужда от стриктен контрол върху индустриалните съоръжения и прозрачност при аварии.