Зинаида Златанова: Европа закъсня с енергийния преход, Украйна няма да е в ЕС до 2027 г.

Фактите

• Зинаида Златанова е бивш вицепремиер и министър на правосъдието, както и бивш ръководител на представителството на ЕК в България.
• Тя заяви, че 2027-2028 г. не е реалистичен срок за присъединяване на Украйна към ЕС, като се позова на германската позиция.
• Европа закъсня с прехода към устойчива енергия, смятайки че кризата ще ѝ се размине, според Златанова.
• Докладът за върховенството на правото в България е най-негативният от 5 години, като не се отбелязва напредък в нито една сфера.
• По-малко от 30% от българите смятат съдебната система за независима, а под 40% от бизнеса вярват, че инвестициите им са защитени.
• Златанова посочи, че ключови решения в съдебната система се вземат под влияние извън нея, като пример даде рязката промяна по казуса с Иван Гешев.

Закъснял енергиен преход и заплаха от криза с горивата

Европа закъсня с прехода към устойчива енергия, защото смяташе, че кризата ще ѝ се размине. Това заяви бившият вицепремиер и бивш ръководител на представителството на Европейската комисия у нас Зинаида Златанова в интервю за подкаста "Европейският парламент на фокус". Тя предупреди за очертаваща се криза с горивата на Стария континент, ако до юни не приключи войната в Иран. По думите ѝ ЕК няма как да предприеме значителни мерки, тъй като енергетиката и фискалната политика са от компетенцията на националните правителства. В отговор на кризата в Близкия изток и поскъпването на горивата ЕК излезе с плана "AccelerateEU". Златанова припомни, че Европа заговори за Европейски енергиен съюз още през 2014 г., но не предприе достатъчно действия.

Присъединяването на Украйна към ЕС – нереалистично до 2027 г.

Идеята на ЕК за ускорено присъединяване на Украйна от 1 януари 2027 г. изненада държавите членки и среща резерви сред някои от тях. Златанова коментира, че Киев ще стане член на ЕС, но кога точно зависи от динамиката на войната и на света. Тя определи 2027-2028 г. като нереалистичен вариант, като се позова на германската позиция. Въпреки това тя подчерта, че членството на Украйна е въпрос на време, а не на принципна възможност.

Най-негативният доклад за върховенството на правото от 5 години

Докладът за върховенството на правото в България, публикуван вчера, е най-негативният от 5 години насам, откакто съществува този инструмент за наблюдение. Златанова го определи като обективен и много фактологичен, като доказателствената му част е почти толкова голяма, колкото самия текст. "Не се отбелязва абсолютно никакъв напредък, в която и да било сфера", добави тя. Според нея по-малко от 40% от българския бизнес вярва, че инвестициите му са защитени, а по-малко от 30% от българите смятат, че съдебната система е независима. За сравнение, увереността на шведите например е над 75%, като там предприемат сериозни реформи във Висшия съдебен съвет.

Контролирани решения и влияние извън съдебната система

Златанова коментира оттеглянето на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов, като подчерта, че това не бива да се разглежда единствено като реакция на политическите промени след изборите. Тя предложи алтернативна версия: статуквото в съдебната система умело дирижира процесите така, че да изглежда, че прокуратурата е жертва на политическата власт. Според нея ключови решения се вземат контролирано и очевидно има влияние извън съдебната система. Като пример тя посочи рязката промяна в позицията на Висшия съдебен съвет по казуса с Иван Гешев – в рамките на 24 часа от най-големия му защитник до уволнението му. Именно тези зависимости са основната пречка пред реалната съдебна реформа.

Възстановяването на правовата държава – широк процес с десетилетия изоставане

Златанова подчерта, че възстановяването на правовата държава не се изчерпва само със съдебната система. "Това е много по-широк процес – как работят регулаторите, администрацията, системата за изпълнение на наказанията. Ние сме изостанали с десетилетия", допълни тя. Като ключов момент тя посочи предстоящия избор на нов Висш съдебен съвет. Тя отбеляза, че Европа ще съди новото управление не по предварителни оценки, а по реалните му действия.

Международен отзвук и обединение около идеята за справедливост

Златанова коментира и международния отзвук от изборите в България, като заяви, че изборът се дължи на обединението около идеята за справедливост. "Това е изключително впечатляващо", каза тя. Тя отбеляза, че ЕС е най-големият търговец в света с 15,8% от цялата световна търговия, а планът за реиндустриализация е направен така, че да няма дискриминация спрямо Китай. В заключение тя подчерта, че България трябва да предприеме реформи, за да не изостава още повече.

В обобщение

• Европа закъсня с енергийния преход и сега е изправена пред риск от криза с горивата заради войната в Иран.
• Присъединяването на Украйна към ЕС до 2027-2028 г. е нереалистично поради германската позиция и динамиката на войната.
• Докладът за върховенството на правото в България е най-негативният от 5 години, като не е отбелязан напредък в нито една сфера.
• По-малко от 30% от българите вярват в независимостта на съдебната система, а под 40% от бизнеса – в защита на инвестициите.
• Ключови решения в съдебната система се вземат под външно влияние, което блокира реформите.
• Възстановяването на правовата държава изисква реформи в регулаторите, администрацията и системата за изпълнение на наказанията.